91. ВОЙНИГАН
- Любе Йоване, Йоване,
лето се, любе, зададе,
лятото и пролятото.
Всичките орат и свирът,
пък ти ни ореш, ни свириш,
за кво си толкув кахърен?
Дали ти стадо нездраво,
или йолдаши несгодни,
или не ти съм на сърце?
- Станке ле, мари хубава,
има ли, Станке, има ли,
кат мойто стадо най-здраво,
кат моите йолдаш най-сгодни,
кат тебе либе хубаво?
От цар ми хабер довтаса,
царюви дори да мета,
царюви конье да редя.
Станка Йовану думаше:
- Не бой се, любе, не бой се,
га дойдат те на дорьето,
яз да излеза срещу тях:
"Царьо ле, царьо Мурадьо,
Йован си нема да дойде,
Йован си нема от чедо,
не женско, царьо, не мъжко!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически
песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст.
Христо Вакарелски. София, 1961.