73. ГЕНА И МЕМИШ
Гена кукуруз садеше
на великата неделя,
Мемиш на слога ореше
и си на Гена думаше:
- Гено ле, герекино ле,
айде ми, Гено, пристани,
бяла кадъна да станеш,
черно фередже да носиш!
Гена си буца фърлила,
та си Мемиша удари.
Мемиш остена изпусна
и волове му бегаха.
Мемиш се люто закани:
- Аз ща та, Гено, открадна
и силом ща та потурча,
пак щеш кадъна да станеш,
кареза ще си изкарам!
Де се е чуло-видяло
мома връз турчин да фърга,
чалмата да му катури?
Гена Мемишу продума:
- Ти ще ма, куче, откраднеш,
за мене село ще стане
и пак не ще ма потурчиш!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически
песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст.
Христо Вакарелски. София, 1961.