164. БЕДА БЕДИЛИ МОМЧЕ ЛЯСКОВЧЕ
Беда бедили момче лясковче,
набедили го и запрели го
в Търново града, в тъмни тъмници.
На краката му тежки синджири.
Кат е зачула негова мама,
напълнила е пош със жълтици,
та е отишла при Галиб паша,
отговаряше жена лясковка:
- Защо запрехте вий мойто момче?
Мойто е момче младо търговче,
бях го пратила в село Габрово
да ми купува желта коприна -
вземи тез пари, пусни момчето!
Отговаряше пък Галиб паша:
- Ни пари земам, ни момче пущам,
твоето момче не търгувало,
най е ходило, хаидутувало
с дяда Никола по планината;
то е затрило двамина турци -
и него щеме да го затрием!
Извели са го край касабата,
там ще му секат русата глава.
Негова мама й негова сестра
след него вървят и жално плачат.
Отговаряше момче лясковче:
- Я наближете да се простими,
сега за вечно ще се разделим,
но поздравете моите достове,
аз си загинвам за Божа правда!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически
песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст.
Христо Вакарелски. София, 1961.