149. СЛИВЕНСКИ ТЪРГОВЦИ
Тръгнали ми са, тръгнали
сливенски млади търговци
на панаиря да идат,
на Узунджовски панаир.
Ходили и се върнали,
конете си отседнали,
конете къшан да сторят
и малко хлебец да хапнат.
Всичките ядат и пият,
и пият, и се веселят,
Тодор ни яде, ни пие,
ни пие, ни се весели.
Тодоровите другари,
те на Тодора думаха:
- Тодоре, кардаш и йолдаш,
защо си толкоз кахърен,
дали си болен, неволен?
Тодорчо дума другари:
- Другари верни, сговорни,
кат ме питате, да кажа
защо съм толкоз кахърен:
аз не съм болен, неволен,
нощес съм лош сън сънувал:
в морето риба ловехме,
ключовете ми паднаха
в морето чак на дъното,
паднаха, още дръннаха,
и на сърце ме заболя -
на нас ли нещо ще стане,
на нас ли, на конете ли,
или в село на децата?
Другари думат Тодору:
- Не бой се, не бой, Тодоре,
вече ни нищо не става,
ей сега в село ще влезем,
конете да си възседнем!
Че възседнали конете,
вървяли, що са вървяли,
до в лозята са стигнали.
Червен се облак зададе,
телялин вика из Сливен:
- Тичайте, братко, гасете,
язък е, братко, язък е
за Тодора е най-язък,
че му къщата изгоря,
къщата, още и хана,
и булката му хубава,
и дребните му дечица!
Като чу Тодор таз дума,
силно кончето препусна
и си у Сливен отиде
и той се хвърли в огъня.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически
песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст.
Христо Вакарелски. София, 1961.