Българско народно творчество в дванадесет тома. Т.

71. КАРА ТАНАС

Янка през гора вървеше,
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена
и ти водице студена
Вижда ли, горо хайдути,
и мойто братче да води?
Птича изпищя в усои:
- Янке ле, булка хубава!
Защо си толкоз хубава,
като си така глупава?
Ако би гора думала,
не би я секли дърваре,
не би тя крила хайдути
под своя бука зелена.
Още пиленце пееше,
ето че иде дружина -
Кара Танас ги водеше,
Иванчо байряк носеше,
дълги им пушки на рамо,
златен ятаган на пояс,
от чисто злато паласки
и двойки пъстри пищови -
не можеш да ги познаеш
кой им е юнак войвода.
Янка си отри сълзите,
па ми се виком провикна:
- Горо льо, горо зелена,
я развий листе широко,
искарай клоне високо,
направи сянка дебела,
че имам братец хайдутин,
под твойте сенки да ходи,
отбор юнаци да води,
да сече наши душмани
и цариградски султани.

Върбански, с. 716, № 549.

Бележка на съставителя (Осинин): "Кара Танас е родом от Катунища, не от Жеравна. В Катунища и сега има живи негови потомци. Според Пан. Хитов той е ходил 10 години по Стара планина с малка дружина, но потеря нийде не е могла да го разбие. Хората му били "отбор-отбрани", все "лика-прилика". Имали еднакво облекло и оръжйе. От Катунища била и Янка, чието братче отишло хайдутин с Кара Танас. Според Петко Славейков Кара Танас изпърво е бил с кърджалиите, а сетне се отделя със своя чета. Върлувал е в Котленско и Сливенско. Движел се е с малка дружина - до 12 човеци. Към 1802 Кара Танас върлува в Източна Тракия с голяма чета. Турското правителство издало султански ферман за унищожение на четата като разбойническа (в-к Зора, 2. IX. 1937). Един стар учител от Катунища ми каза, че Кара Танас никога не е водил чета, а е действувал индивидуално. На работа отивал винаги с пушка. В родното му село всякога е наричан Кара Атанас, а Кара Танас, за когото се пее в песента, ще е бил някой друг, може и от с. Въртица. Гробът на Кара Атанас, смята той, се намирал в старите гробища на селото. Дядо Димо от Катунища ми разправяше (1951), че хайдутите били облечени в джепкани. "Галиба той е бил с голям самурен калпак. Така ги разправяха старите хора. Едни хора бяха, се юнаци."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.