5. СТАР ДИМО
Стар Димо на двор седеше,
на двори под бял трандафил,
бяла ракия пиеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена!
Знаеш ли, горо, помниш ли,
из тебе, горо, га ходях
със триста отбор юнаци!
Ех, пусти, пусти младини!...
На трандафила славейче,
славейче пее, говори:
- Стар Димо, стара войводо,
да би гората думала,
не би я пасли овчари,
не би я секли дървари,
не би тя крила хайдути.
Майчица що е рождена -
и тя си чедо изказва
на турци и на сеймени;
гората - майка хубава,
скрий ли се в нея хайдутин,
никому нищо не казва.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.