47. РAДУЛ ВОЙВОДА
Дават са и наддават са
едирненският владика
с своите млади дяконе
и султан Селим из Стамбул
с своите паши везири.
Владика дава Бачково,
Бачково с манастирите;
патрика дава Влахерна
заедно със аязмата;
султанът дава-наддава -
Горньо Лозене и Долньо
в София темна чаршия
заедно с абаджиете -
който си хване Радула,
Радула, млада войвода,
и жив да ми го докара
в София града-голема.
Никой са нае, не нае,
ни турчин, ни арнаутин,
ни етрополски българин,
ни цариградски циганин;
наел са Лало кръвави,
Радуловата роднина,
да иде да го улови.
Излезал Лало, шурей му
в софишка темна чаршия,
купил е жълта бъклица,
налел е вино червено,
па на планина отишал
и е весело извикал:
- Брате Радуле, Радуле,
дека ей, брайно, да дойдеш, ,
калеска да ти поднеса -
днеска е Петка-Петкана,
утре е света събота,
в други ден света неделя -
неделя ми е сватбата,
да дойдеш риза да земеш,
ленена и копринена,
с шарени, с пъстри ракаве
и с тютюрмени кенета.
Станал ми Радул, отишал
в София града голема,
на сватба да си сватбува,
дарове да си приима
и баш побащим да бъде.
Кога е било през нощта,
Лало отвори портата
и пусна върли сеймене
и Кула билюкбашия.
Хванале ми са Радула,
Радула, млада войвода,
назад му ръце вързале,
и букаи му туриле,
и в темница го хвърлиле.
Сеймене дума думаха:
"Днеска е Петка-Петкана,
утре е света събота,
в други ден света неделя -
Радула ще си обесим
под ковашките кьошкове."
Радуловата майчица,
дребни си сълзи дорони
и при Радула отиде,
и на Радула думаше:
- Синко Радуле, Радуле,
един си, синко, на майка
и теб щат, сине, обесат.
Радул майци си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
я иди, мамо на Мургаш,
та па са викни, провикни:
"Дружино верна, сговорна,
Радул ви лежи в темници!"
Послушала го майка му,
па на планина отишла
и на дружина извика.
Сьбрале са са дружина,
па са в София отишле,
пашата ми са хванале,
а Лала ми са вързале.
Кога е било в неделя,
Лало виси под порти.
Да знае Лало, да помни
сак са предава войвода,
как са продава роднина,
как са издава хайдутин.
Бележка на съставителя (Осинин): "Името на Радул се среща и в други песни - Каравелов-Съч. 1, с. 158, № 13, също в една песен от с. Медвен, Котленско, където сестра му Енка го предава заради богатството му, взето при нападение на Странджа. В "Хайдутска сватба" (СбНУ 26, с. 36, Габрово) Радул става булка. Исторически данни за него няма."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.