211. СТОЯН ВОЙВОДА ПОСОЧВА ИМАНЕ
Какво са татък чернее
долу ми в росно ливаге -
дали е черно угаре,
или е черно гарване?
Не било черно угаре,
не било черно гарване,
най е бил Стоян войвода
със седемдесе юнака -
сичките на кол забити!
Стоян изясно викаше:
- Нема ли нейде я майка,
я баща, я побратима
водица да ми подаде?
Като й зачула Стоянка,
че на грънчеря отиде,
че купи пъстра стовничка,
че при Стояна отиде,
Стояну вода подаде;
Стоян водица пиеше,
водата по кол течеше.
Стоян Стоенки думаше:
- Стоенке, либе Стоенке,
не гледай вода по кола,
най гледай банка в очите -
долу ми в поле шъроко,
там има круша голяма,
под плоча казан иманье -
да идеш да го извадиш!
Доде туй Стоян издума,
и са от душа отдели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.