201. ПРОЧУ СЕ ИНДЖЕ ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

Прочу се Индже войвода
из тая Странджа голяма,
че има вярна дружина,
се отбор млади юнаци.
За де си зачул пашата,
той си заптии пруводи
по пътюве и по пътеки
и по малките сръушки
Инджето да си уловят,
главата да му отсекат,
на паша да я занесат.
Ма не си Индже фатиха,
ми си го люто раниха.
Дружината го носеше
на ръки като кръщелник
и си Инджето питаха:
- Да да те, Индже, занесем,
раните да ти цериме?
Че си го в село занесли,
във село, та у леля му.
Кя го леля му криеше
в дамчето, катаилчето
и му раните бършеше,
бършеше, още миеше
и си на Индже думаше:
- Индже ле, Индже войвода,
по-скоро, Индже, да станеш
и при дружина да идеш,
да идеш, да я поведеш!

 

Вършилово, Бургаско, зап. в Граматиково, Малкотърновско; непубликувана (зап. 1960 г.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.