200. РАНЯВАНЕ НА ИНДЖЕ ВОЙВОДА
Заплакала е гората,
гората и планината,
заради Индже войвода
и зарад Коля байрактар.
Индже за Коля проводи:
"Кольо льо, Кольо байрактар,
развивай, Кольо, байреци,
събирай отбор юнаци,
че жда та, Кольо, провода
в Смавлии село да идеш,
Смавлии село, Мавлии.
Че са смавлийци джанджии,
джанджии и куршумджии -
жените барут правели,
момите куршум леели,
момците пушки пълнели -
не рачат данок да дават.
Селото да си завържеш,
смавлийци да си изловиш,
главите да им обземеш,
Индже подире жда доде."
Кольо байреци развива,
събира отбор юнаци
и ги в Смавлии заведе.
Индже подире отива,
хранен си коня ездеше,
сама е пушка пукнала,
удари Индже войвода.
Индже са викна, провикна:
- Я свивай, Кольо, байреци,
развръщай отбор юнаци,
че са Инджето удари!
Бележка на съставителя (Осинин): "Песента (Вичо Бончов) научил от майка си и от вуйчо си Златан Чукалата. Селото Самвли е било в Харманлийска околия, турско село. Дядо Вичо ходил в него. След песента добави мълвата за свинарче, което, уплажено, грабнало от една воденица ръждива пушка и гръмнало на шега. Според дядо Вичо с Инджето са ходили Ак Кабака, Синапа, Бекерли Мустафа от Бекерли, Пловдивско, Кавърджикли-Халил от Каварджикли. И другите били все от тоя южнотракийски край. Споменаването на Синапа е много важно. Кара Байрям е водил арнаути, Кара Фезия е водил даалии (турци). Били в различни чети. Арнаути и даалии се биели помежду си. Инджето водил българи и турци. Кара Байрям надвива Фезията и прогонва даалиите. Паднали много жертви. Били се при с. Рупките, съседно на Спасово (северно от Чирпан), между Азмака и Челебийската нива. Убитите събрали и изгорили в Драгийската плевня. Инджето защищавал българите."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.