170. ЮНАК СИРХАТЛИЯ
Прочул ми се й Селям билюкбаши,
че с него не може юнак да се мери,
че с него не може юнак да се бори.
Де го зачу млада Сирхатлия,
че тойс тегна вярна си дружина
посред зима, през малкия месец,
и замина Селяма да търси,
той със него сили да премери
посред зима, през малкия месец.
Че завале ситен, дребен дъждец,
подир дъждец - ситен, дребен снежец -
на юнаци пушки замръзнаха,
пушки от рамена, сабли от кръстове.
Напред върви млада Сирхатлия
по капица, по бяла кошуля,
от снага му фанара излиза,
та разтапя бял замръзнал снежец -
неговата пушка не замръзва.
Че продума млада Сирхатлия:
- Ой ви вази, все млади юнаци,
тук се спрете, огън накладете,
огън накладете, пушки размръзнете,
пушки от рамена, сабли от кръстове -
сам ще ида Селяма да търся,
сам със него сили да премеря.
Бележка на съставителя (Осинин): "Песента е придружена със следната бележка: "Правдоподобно е да се заключи, че този юнак сирхатлия е родоначалникът на сиркатският род, чиито потомци се отличават със забележителен волев характер."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.