164. ХАЙДУТИН ЗАКОПНЯЛ ЗА МОМА
Я снощи, мале, замръкнах
из горна, долна махала,
низ тиха бела Дунава.
Дунава мътно течеше,
дръвя и кладя влечеше.
Едно ми дърво китнато,
китнато, та столовато,
лискье му, мамо, лъщяха
като на мома лицето,
на млади булки дулбено.
Под дърво, мамо, седяха
сто й седемдесет юнаци,
шарено агне ядяха
и руйно вино пияха.
Войводата хми говори:
- Дружина вярна й сговорна,
като едете, пиете,
ми пада ли ви на сърце -
мене на сърце не пада.
Хайдете, холам, да идем
в Търново града голяма,
да идем мома да земем.
Ний ще я нея излъжем,
ще хи дадеме със ока,
със ока жълти жълтици
и шиник бели грошове.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.