119. ОТ ТРИ КАСАБИ ХАЙДУТИ
Събрали ми са, събрали
от три касаби хайдути -
Генчо ми геленджийчето,
Кирчо ми варналийчето,
Петър ми шумналийчето.
Тежка потеря дигнали,
от сички села турците,
от Кайнарджа, холам, българи -
дигнали, шъ ги изловят.
Генчо на Кирчо думаше:
- Кирчо льо, млада войводо,
хайде да идем, да идем
във Ясърлъшка кория,
на свака хабер да йзпратим -
той шъ ни свако изкрие.
Хабера ходи и доди,
писмото, холам, пишеше:
"Елате, шъ ва изкрия."
А че са, холам, отишли,
свако им ги в пещта замаза,
потеря вика на вратник.
Най-малка Янка, глупава,
тя при потеря отишла.
Потеря Йенке думаше:
- Йенке ле, малко момиче,
къде е, Йенке, баща ти?
Янка потеря думаше:
- Бака ми тука го няма,
вуйчови снощи додуха,
тати ги в пещта замаза.
Потеря нищо не каза,
право на пещта отиде
и ги от пещта изкара.
Черни им върви развиха,
ръце им назад вързаха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.