107. МАЛАМКА ВОЙВОДА
Вино пие Маламка войвода
на планина на Агликовина,
залива й момче харамия,
как залива, чаша не долива,
долива я с дребни бистри сълзи,
пък негова през рабо прелива.
Съгледа го Маламка войвода,
отговаря Маламка войвода:
- Ой та тебе, момче харамия,
как заливаш, чаша не доливаш,
доливаш я с дребни бистри сълзи,
пък твоята през рамо преливаш -
дали ти е слуга додеяло,
или ти е сабя дотегнало?
Отговаря момче харамия:
- Ой та тебе, Маламка войвода,
га ма питаш, право да ти кажа:
нито ми е слуга додеяло,
нито ми е сабя дотегнало,
ами ми е мама домиляло:
девет годин как не съм я видял!
Отговаря Маламка войвода:
- Ой та тебе, момче харамия,
изваждай си врано добро конче,
че да идеш мама си да видиш,
да я видиш, пак тука да додеш!
Извади си врано добро конче,
оседла го, възседна, проигра,
че отишло мама си да види.
Бележка на съставителя (Осинин): "Името на Маламка се споменава и в други песни, но данни за нея няма."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.