1. ХАЙДУШКА ПЕСЕН
Кукувица кука
на зелена бука
за гора зелена,
за Стара планина,
горо льо зелена,
наша стара майко!
Войници се пишат
по войнишки села,
пък ний ще се пишем
на букова листа,
горо льо зелена,
водо льо студена!
Имаш ли за нази
шумка да ни пазиш,
шумка да ни пазиш,
сянка да ни хладиш,
горо льо зелена,
наша стара майко!
Храниш ли за нази,
български хайдути,
шарени агънца,
шарени агънца,
горо льо зелена,
водо льо студена.
В гора да ходиме,
в гора да живейме,
тебе да вардиме,
хайдушки да мреме,
горо льо зелена,
наша стара майко!
Бележка на съставителя (Осинин): "Тая хубава хайдушка песен е разбъркано предадена и записана. Построена е в шестстишни строфи, но е предадена, като една вътрешна строфа е отишла в началото. В това публикуване редът е възстановен. Освен това са вмъкнати три строфи очевидно от друга песен, които са отклонение от основната тема: обръщение към гората и нейното величание. Тия строфи изоставихме. Те са следните: "Из гора слязвъши/ Стоян млад войвода,/ насреща му иди/ проклето сийменчи,/ гору льо зелена,/ наша стара майка!/ Я са върни, върни,/ проклето сийменчи,/ да си ни изваждам/ пушка арнаутска,/ гору льо зелена,/ воду льо студена!/ Пушка арнаутска/ с теляни крушуми,/ да та ни ударвам/ във клетуту сърце,/ гору льо зелена,/ наша стара майка."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.