72. ДЕТО СЛЪНЦЕТО ЗАЛЯЗВА

Том ХІІІ: Народни песни

Дето слънцето заляза,
Радке момиче хубаво,
там има мома заспала,
заспала като умряла.
Тя са й със зъймя борила,
зъймя на Радка навила,
навила и оморила.
Зъймя на Радка думаше:
- Радке ле, бяло момиче,
нямаш ли нийде никого,
ни майка, нито бащица,
я братец, я пък сестрица
да земат да те поцерят.
Да земат, Радке, да земат
на пъстра зъймя снагата,
на зилен гущер главата,
селско-горската въртига,
да земат да я уварът,
по снага да та попръскат,
от това, Радке, ще оздравяш.
Радка на зъймя думаше:
- Ази съм клето сираче,
нямам си нийде никого,
ни майка, нито бащица,
ни братец, нито сестрица.

 

Градница, Севлиевско; жетварска (Стоин-ССБ, № 1323).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.