65. ЯНО ЛЬО, АГНЕ ШАРЕНО
Яно льо, агне шарено!
Слънцето трепти да зайде,
Яна отзела две стовни
на сладка вода отива.
На пътя Яна срещнала
две змийки, два побратима.
Змийки на Яна думаха:
- Яно льо, агне шарено,
отдай си, Яно, стомните
студена вода да пием.
Яна си змийки думаше:
- Змийки ле, мои побратиме,
не си отдавам стомните -
майка ми вчера умряла,
вода й нося за помен.
- Яно льо, агне шарено,
ти лъжи кого излъжеш,
мене не можеш излъга -
я вчера у вас доходах,
майка ти ходи по двора.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.