637. ЖЕРАВИ, БЕЛИ ДУНАВИ
- Жерави, бьели Дунави,
като високу фърчите,
долу широку гльедате,
не видяхте ли, жарави,
мояго сина Стояна?
Жерави баба думаха:
- Бабо ле, стара бабо ле,
ние го, бабо, видяхме
край тиха бяла Дунава -
ситен му пясък постеля,
мряморен камък възглавка,
тъмния облак покривка.
Бележка на съставителите: "Игралките се нареждат две по две с високо дигнати ръце, хванали краищата на кърпа, вейка или венец от зеленина. Образува се мост, под който девойките се провират отзад напред. Така "мостът" се мести в дадената от играта посока."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.