572. ОЙ ГЬОРО, ГЬОРО, ВОЙНИЧЕ ГЬОРО

Том ХІІІ: Народни песни

Ой Гьоро, Гьоро, войниче Гьоро,
писал се й Гьоро войник да бъде,
та йе войнувал, та йе слугувал,
та йе спечелил два бели града,
до меж градове Яна кадъна,
Яна кадъна с бялото лице,
с бялото лице лебедовото,
с черните очи черяшовите;
че я заведе у майчини си:
- Мър на ти, мамо, Яна кадъна,
Яна кадъна с бялото лице,
с бялото лице лебедовото,
черните очи черяшовите.
Хубаво гледай Яна кадъна,
да не почерняй, да не погрозняй,
сутрин хи давай вино й ракия,
подър виното печено агне,
подър агнето сладка медова.

 

Орлов дол, Тополовградско; лазарска - на войник (Архив ИМ-БАН, папка 53, 1946 г.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.