524. ПОХВАЛИЛА СЕ МИЛКИНА МАЙКА
Похвалила се Милкина майка, Коледо ле,
ой Милке, Милке, котлен гражданке, Коледо ле,
ем на бунара, на кладенеца -
кат нейна Милка нийде си нема,
само я има във Котлен града,
със хубостта си слънце надгрява.
Отде я зачу слънчова майка,
мама на Слънчо тихо говори:
- Бре леле варе, мой мили сине,
похвалила се Милкина майка,
че като Милка нийде си няма,
само я има във Котлен града,
със хубостта си слънце надгрява.
Изпрати Слънчо двама юнаци:
- Сам да си дойде хубава Милка,
сам да си дойде на ясни изтоци,
двамата да се грей надгреваме.
Излезнали са Слънчо и Милка,
пзлезнали са да са надгреват -
докога Слънчо рог да подаде,
Милка е мома дур на обяда,
доде си Слънчо на обед дойде,
Милка е мома на право пладне,
доде си Слънчо на право пладне,
Милка е мома на икиндия.
Ой тебе пеем, бре, малка моме,
ой тебе пеем, бога си славим.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.