49. БУЕН ВЯТЪР ВЕЕ

Том ХІІІ: Народни песни

Буйен вятър вейе, мамо,
буйен вятър вейе.
В гора славей пейе,
гората люлейе. (2)
То не било славей, (2)
а най било Радка,
нашта бела Радка,
бело платно бели
на тих бели Дунав
Радкиното лице
не го й вятър вяло,
не го й слънце гряло.
Радкиното либе,
младо гемиджийче,
то на Радка дума:
- Имаш ли си, либе Радке,
триста шити кърпи,
да ми дариш, Радке,
да ми дариш, либе,
триста гемиджии,
триста каикчии?

 

Пороище, Разградско; жетварска (СИБ 1, № 602).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.