477. ГОРО, ГОРО, ТЕВНА ГОРО
Горо, горо, тевна горо, мъри,
горо, горо, тевна горо,
стори мене пъкь да мина, (2)
че си ида отдалеко, (2)
от далеко ферман нося
от момите на момците - (3)
че момите болни лежат,
лежат, лежат, та умират.
Лекът хми е на момите (2)
църна пита в пещ пекана,
в пещ пекана на въгленя,
а пък лекът на момците
шаро агне в пещ пекъно, (2)
руйно вино медовина.
Горо, горо, тевна горо,
стори мене пъкь да мина,
че ме чакат малки моми,
малки моми, луди момци.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.