452. ПЕЛИН БИЛА ВЕЧЕРЯТА
Седна Стоян да вечера,
Търно ле, душице моя,
на сребърна паралия,
на позлатена синия.
Апна залак, преседна му,
па повтори и той така,
па потрети, провикна се,
па на макя отговара:
- Пелин била вечерата,
кога не е малка мома
да ми седне близом, близом,
близом, близом на коленце,
да ми дума на галено,
на галено, на ачено.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.