366. ВЪРВИ МИ, КОНЧЕ, ВЪРВИ МИ

Том ХІІІ: Народни песни

Върви ми, конче, върви ми
във Дерекене на гости.
Там има, конче, там има,
дор една мома хубава,
тя ще те, конче, попита:
"Главен ли ти е стопана,
главен ли ти е, ил женен."
Ти ще й кажеш, конче, ле:
"Не ми е главен стопана,
снощи му китка виехме,
та я за тебе гласяхме."
Тя ще ти каже, конче ле:
"Яз да знам, конче, яз да знам,
че Стоян мене ще вземе,
яз ще те, конче, напоя
с бунарска вода студена
и ще те, конче, назобя,
с чиирска трева зелена."

 

неуточнено; хороводна (Архив Радио София, изп. Янка Узунова).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.