359. МЕН МИ БЕШЕ ДРАГО, СТАНО

Том ХІІІ: Народни песни

Я ми беше драго, Стано мъри,
я ми беше драго
желепин да стана, (2)
овни да събирам. (2)
Събирах, потеглих, (2)
през Виза заминах. (2)
Визинските моми,
бели и кървени,
като заиграли
енно крехко хоро,
кавале хим свирят,
гайдите хим пиштят.
Я ми налиташе
и я да се хвате,
та да си поиграм
при хубави моми.
Постоях, погледах,
овните оставих,
че съм си поиграл
при две мълки моми.
Овните ми влели
в нива пшеничена,
зарар са сторили,
та са ме глобили
шиник и полвина (2)
със бели грошове. (2)

 

Малко Търново; хороводна (Архив ИМ-БАН папка 97, № 86, 1952 г.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.