341. Я ВЧЕРА ХОДИХ, МАЛЕ ЛЕ
Я вчера ходих, мале ле,
на студен бистър кладенец,
студена ода да налем,
студена ода борова, (2)
борова, бор дафинова.
Таман се току наведох,
от горе коне стропаха,
я гъ се дигнах, погледнах -
отгоре идат, мале ле,
тридесет млади юнака
със три дървени байрака,
и мойто любе там беше,
там беше, мале, видех го,
на сиво конче ездеше,
на синьо седло седеше
Я се, мале ле, заднечих
зад едно дърво борово,
да ме, мале ле, не види,
не види и не познае.
Пък той ме, мале, пак виде
и ми на име повика:
- Жоре ле, тъжовнице ле,
затъжи ли се за мене?
Да чакаш, любе, да чакаш
ще подем да се биеме,
кога душмане пропъдем,
ще дойда да се земеме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.