319. ГЮРГИНКА ПЛАТНА БЕЛЕШЕ

Том ХІІІ: Народни песни

Гюргинка платна белеше, мъри,
на тиха бела Дунава,
на мермер камък седеше,
та си платната чукаше.
Цар Мурад оттам подмина,
цар Мурад със аскерето,
той на Гюргинка думаше:
- Моме Гюргинко, Гюргинко,
мъри сбери си платната,
аскерът да ми подмине.
Гюргинка тихом говори:
- Царю ле, цар Мургаю ле,
девет са царе минали
и още девет да минат (2)
я си платната не сбирам.
Стори си зап на аскерет
платната да ми не тъпчат,
тъва са платна даровни
за свекър и за свекърва.

 

Малко Търново; хороводна (Архив ИМ-БАН, папка 97, № 85, 1952 г.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.