318. ВОДИЛА Е НЕДА
Недо, бела Недо,
водила е Неда (2)
два коня на вода, (2)
войно и па брато -
войно коня пои
на бистри изворе;
брато коня пои
на матни топила.
Съгледа я майкя,
па на Неда каже:
- Дъщерко ле Недо,
що ти по-мил войно
от рождени брата,
та му коня поиш
на бистри изворе,
брату коня поиш
на матни топила?
А Неда й каже:
- Мале, мила мале,
знаеш ли, повниш ли
когату ми беше
турска поробия -
се моми бегая
със по-стари брата
и язе побегнах
със мой по-стар брата.
Брат ми ме остави
на пат, на кръстопат.
Либето замина,
то ме не одмина,
на ми ме промени
в овчарска премена,
у рака ми даде
шарена тояга.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.