28. ОБЛАКА ЕЧИ ТА ГЪРМИ

Том ХІІІ: Народни песни

Облака ечи, та гърми,
облака дойде, дъжд няма. (2)
От облак глас са обажда:
- Енке ле, ичеренке ле,
защо си толкоз бледава, (2)
бледава, още жълтава -
дали си болен гледала,
или си болна лежала?
Янка облаку думаше:
- Нито съм болен гледала,
нито съм болна лежала,
я най съм платно тъкала,
основата му коприна,
я вътъка му със злато.
Когато ветрец повее,
коприната се бъркаше;
когато слънце огрее,
златото ми се топеше.

 

Силистренско; жетварска - след пладне (Архив Радио София, изп. Димитрина Кунева).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.