264. ОТДОЛУ ИДАТ СЕЙМЕНИ
Отдолу идат сеймени, мале мо,
отдолу идат сеймени, хе, хей, мале мо,
сеймени, билюкбашии,
хайдушка глава носяха.
Не ми е глава хайдушка,
хайдушка глава, кръвнишка,
я най е глава юнашка.
Вървяло й мало й голямо,
главата сеир да струват,
да си главата познаят.
Най-подир иде бабичка -
най-подир иде бабичка -
щом си главата видяла,
викнала, та заплакала:
- Иванчо, синко Иванчо,
като тъ й мама родила,
като тъ й мама кърмила,
тъй ли е мама мисляла?
Сеймени думат бабички-
- Не плачи, бабо, не тъжи,
още един си отхрани,
таквъзи да е, бабичко
Доде сина ти уловим -
девет планини минахме,
доде му ръце вържеме -
до шейсе души паднахме;
доде му глава земене -
сам билюкбаши загина
Аферим, бабо, машала -
йош един такъв отхрани!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.