263. ТУРЦИ РОБИНИ КАРАХА
Турци робиня караха
две моми, две мили сестри,
третата беше буля им.
Сестрите вървят и плачат,
плачат и жално нареждат:
- Де оста, бульо, де оста (2)
нашата мила майчица,
нашият стари бащица.
А буля им ги миреше:
- Мълчете, мои калини,
нека да плаче буля ви, (2)
че не знай де е батю ви -
дали го турци убиха,
или го роб заробиха;
буля ви в къщи остави
мьжка си рожба във люлка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.