252. ВСИЧКА СЕ ГОРА РАЗВИЛА
Всичка се гора, майно ле, раззеленила,
сал едно дърво не се развило, (2)
не се развило, раззеленило.
Под дърво лежи дос-добър юнак,
дос-добър юнак със девет рани,
със девет рани се куршумени,
десета рана - с нож прободена.
На дърво стои черна гарвана,
черна гарвана, черна кръвница
и си на юнак дума-говори:
- Я умри, умри, дос-добър юнак,
да се нахрана от твойто месо,
да се напия от твоите кърви.
Па се разсърди дос-добър юнак
и си извади тънката пушка,
та си удари черна гарвана.
И си му дума, дума-говори:
- Я пищи, пиле, двама да пищим:
я пищим, пиле, от девет рани,
ти пищиш, пиле, от една рана,
от една рана у десно крило.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.