246. ЦЯЛАТА СМЪРТНА ДРУЖИНА
Събрали са се, събрали
цялата смъртна дружина
горе ми на Маралово, (2)
да ядат, холам, и пият,
и думат и хоратуват.
Три пъти комбос фърлили,
три пъти в една утрина -
се се Стоянум падаше (2)
в Граматиково да поде,
кометът да си заколи.
Стоян Герджикум думаше:
- Герджикув, още Шиварув,
не бива, холам, не бива, (2)
че йе на мене уйчо ми,
уйчо ми, та майчин ми брат.
Пък Герджикув му думаше:
- Станвай, Стояне, та върви,
че тебе ще заколиме.
Той стана Стоян, та тръгна,
в Граматиково отиде
на уйчово си дугенье.
Като го виде уйчо му,
той на Стояна думаше:
- Стояне, мое унуче, (2)
айде във къщи да подем,
да турим лябът да едем.
- Не бива, уйчо, не бива,
че я съм пратен за скоро,
мене ме прати Герджикув (2)
да дойдеш, уйчо, да дойдеш,
да дойдеш, че му трябуваш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.