240. КАКВА СЕ Й ПРОЛЕТ ЗАДАЛА
Каква се й пролет задала,
каква се й гора зелнала!
Сред гора поле широко, (2)
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
До кладенеца седяха
дванайсемина хайдути,
със войводата тринайсе -
Хаджи Димитър от Сливен,
Стефан Караджа от Тулча
и Васил Рахньов от Градец.
Васил войводу думаше:
- Войводо, Хаджи Димитре,
я хайде, джанам, войводо,
хайде през Градец да минем,
у дома да ви заведа,
че ми за Градец домъчня:
за мойта булка хубава,
за моите деца четири -
момчета и момичета,
за Добря, за най-малкото.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.