236. ПРОЧУ СЕ ИНДЖЕ ВОЙВОДА
Мар, прочу се Индже войвода
низ Страндженските балкани,
че има вярна дружина,
се отбор млади юнаци.
Бре де си зачу пашата,
той си заптии пруводи
по път'ве и по пътеки
и по малките стръушки,
Инджето да си уловет,
главата да му утсекът, (2)
на паша да я занесът.
Че не си Индже фатиха,
ми си го люто раниха.
Дружината го носеше
на раки кату кръщельник
и си Инджето питаха:
- Де да те, Индже, занесем, (2)
раните да ти цериме?
Че си го в село занесли,
във село, та у леля му.
Кя го леля му криеше
в дамчето катаилчето
и му раните бръшеше,
бръшеше, още миеше,
и си на Индже думаше:
- Индже ле, Индже войвода,
по-скоро, Индже, да станеш
и при дружина да идеш,
дружина да си поведеш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.