228. КЕХАЯТА ХОДИ ИЗ СЕЛО
Кеята ходи из село,
ходи кеята и вика:
- В село хайдути слязоха,
който хайдути улови,
награда ще го наградят (2)
седем шиника жълтици.
Никой се, холъм, не нае,
най се наела, наела
Тодорка булка хубава
и тя ми рано подрани,
зимала бели бакъри,
рано за вода отиде
на хайдушкото кладенче.
Ей ги хайдути пристигат,
хайдути думат Тодорка:
- Тодорке булка хубава,
защо си рано ранила
тук на нашето кладенче?
Тодорка дума хайдути:
- Аз имам майка мащеха
и тя ме тука изпрати,
вий да ме мене убийте.
Хайдути думат Тодорка:
- Ний няма да та убийме,
ала ще да те питаме
кой е във село най-богат,
най-богат и най-болерин.
- Тато е в село най-богат,
най-богат и най-болерин.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.