222. СТОЯН ПРЕЗ ГОРА ВЪРВЕШЕ

Том ХІІІ: Народни песни

Стоян през гора вървеше,
през гора през ясенова,
сиво си стадо мамяше,
със медян кавал свиряше,
кавал му свири-говори:
"Горо льо, горо зелена, (2)
горо льо, майко хайдушка,
дружината си загубих,
моята вярна дружина,
та ходя, горо, три годин,
дружината си да диря.
Я ми, горо льо, помогни,
дружина да си намеря,
дур седемдесе юнака,
че аз съм, горо, войвода,
войвода още байрактар,
на моите отбор юнаци."
Гората мълчи, не дума,
на дърво пее бюлбюлче,
пее бюлбюлче й говори
и на Стояна думаше:
- Стоене, млада войводо,
вчера минъха от тука
твоите, Стоене, юнаци
и си за тебе питаха,
питаха и заръчаха,
скоро по-скоро да идеш
на Алтън-бунар кладянец,
там ще ги джанъм намериш.

 

Севлиевско; трапезна (Архив Радио София, изп. Йовчо Караиванов).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.