221. СТАР ДИМО
Стар Димо на двор седеше,
на двори под бял трендафил,
бяла ракия пиеше
и към гората гледаше, (2)
и на гората думаше:
- Горо льо, горо, зелена!
Знаеш ли, горо, помниш ли,
из тебе, горо, га ходях
със триста отбор юнаци!
Ех, пусти, пусти младини!...
На трендафила славейче,
славейче пее, говори:
- Стар Димо, стара войводо,
да би гората думала,
не би я пасли овчари,
не би я секли дървари,
не би тя крила хайдути.
Майчица що е рождена -
и тя си чедо изказва
на турци и на сеймени,
гората - майка хубава,
скрий ли се в нея хайдутин,
никому нищо не казва.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.