213. МОМЧИЛ СИ КОНЯ КОВЕШЕ

Том ХІІІ: Народни песни

Момчил си коня ковеше,
четиртях крака със злато,
вечер си коня ковеше,
сутрин му кон обосява.
Момчил Еленки думаше:
- Еленке, моя пръвнино, (2)
ази в Цариград ще ида,
тамо си ази залибих
на цар Костадин сестра му.
Еленке, ще те оставя,
нея, Еленке, ще взема.
Еленка жалба дожаля,
че си на царя написа: (2)
- Царю ле, цар Костадине, (2)
опустяло ти царството,
царството, господарството,
кога ми вземаш Момчила.

 


Котел; трапезна (Архив ИМ-БАН, папка 80, 1949 г.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.