177. СТАНЧИЦА ПЛАТНО БЕЛЕШЕ

Том ХІІІ: Народни песни

Станчица платно белеше
на тиха бяла Дунава,
на мрямор камък бухаше,
със позлатена бухалка.
Духнали силни ветрове,
подир ветрове й дъждове.
Кой бяга, кой платно сбира,
Станчица, клето сираче,
ни бяга, ни платно сбира,
най над водата стоеше (2)
и на водата думаше:
- Зъмни ма, водо, зъмни ма,
че аз съм клето сираче,
аз нямам майка да плаче,
и нямам баща да жали.

 

Добричко; седенкарска (Архив Радио София, изп. Добра Савова).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.