129. ДРАГАНА ПЛАТНА БЕЛЕШЕ
Драгана платна белеше,
до обед ги е белила, (2)
белила още и пяла,
подир обед ги белила,
белила и е плакала.
Дружки Драгана питаха:
- Драгано ле ти, Драганке, (2)
че защо белиш и плачеш?
А Драгана им думаше:
- Дружчици махаленчици,
слънцето трепти, захожда,
змея се кани да доде.
Всяка ми вечер дохожда
и тази вечер ще дойде, (2)
мене се кани да води.
Доде Драгана издума,
свиха се бури, вихрушки,
ева на змейко че иде
и на Драгана думаше:
- Я хайде, хайде, Драгано,
я хайде да те заведа.
А Драгана му думаше:
- Постой, змейко ле, почакай,
платната да си събера,
майки си да ги занеса.
Змейко Драгани думаше:
- Дружките ще ги съберат, (2)
майки ти ще ги занесат.
Свили се бури, вихрушки,
змейко Драгана занесе.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.