121. ТУРЧИН РОБИНИ КАРАШЕ

Том ХІІІ: Народни песни

Турчин робини караше,
робини бели българки,
през това поле широко.
Най-напред върви Тодорка,
Тодорка бяла българка
със мъжка рожба на ръце.
Турчин Тодорки думаше:
- Мъри, фърли си детето,
детето, мъжката рожба.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
стигнали гора зелена.
Тодорка дърво избрала,
разпаса колан копринен,
на дърво люлка вързала, (2)
в люлка си дете турила,
люшнала и заплакала:
- Нани ми, нани, Дамянчо,
да раснеш, да ми пораснеш,
от робство да ме отървеш!

 

Драчево, Грудовско; седенкарска (Странджа пее, НИ, 1961).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.