119. КАРАЛИИО, КАРАНА ГИДИО
- Каралийо, мари, карана гидийо,
кара ли те твойта стара майка?
- Не ме кара, ни ме напобива,
тук ме праща от Дунав за вода, (2)
пък я не знам отде Дунав тече.
Дунав тече от златна ябълка,
ябълка бе с пушки обружена.
Отпена се най-тенката пушка,
та удари най-добарът юнак.
Юнак викна, викна та провикна:
- Носите ме, кой колкуто мое.
Дето умра, там ме погробите,
над глава ми чешме изградете,
на нозе ми дърво насадете,
за дърво ми конче ми вържете,
кон да цвили, мене да оплаче,
кон да рови, мене да зарови.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.