107. ЧУДНА СЕ Й ТЛЪКА СЪБРАЛА
Чудна се й тлъка събрала
на Станка у лелини й. (2)
Сичките моми там бяха,
сал бяла Станка не доде,
Станка с бакя си Никола.
Ей на и Станка де иде, (2)
Станка с бакя си Никола.
Като е влязла в момите,
Станка в момите огряла
като месеца в звездите;
батю й Никола в момците
като угичът в овците. (2)
Станка за един сгодена,
пък тя си с други приказва. (2)
Пък той й каил не става,
а че на Станка думаше:
- Станке ле, първо либе ле,
Станке ле, годеничке ле,
кът си за мене сгодена,
защо със други приказваш?
Станка му отговаряше:
- Либе ле, либе Тодоре,
някой си купил курия
и тя си има тъпия,
и пак я секът хората.
И аз ако съм сгодена,
не съм се с тебе венчала?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.