94. МОМА СЪНУВА ДВА ГЪЛЪБА

Том II: Обредни песни

Седи мома у градина
та си шие свилен ръкав,
па заусна, та задрема,
па задрема и сън гледа:
Припадна ми тевна мъгла,
из мъглата два гълабе,
дури лета пера рона. -
Па се сепна, събуди се,
па на майкя казуваше:
- Мале, мале, стара мале,
ка уснах, та задремах,
зауснах и сън гледах:
припаднала тевна мъгла,
из мъглата два гълабе,
дури лета, перья рона. -
А майкя и казуваше:
- Леле, черко Ангелино,
нали питаш, че ти кажем:
то щото йе тевна мъгла,
а това йе тежка сватба,
а щото са два гълабе,
а това са два девере.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.