8. МОМА ЧАКА КОЛЕДАРИ
Изгреяло е ясно слънце
във момини равни двори.
То не било ясно слънце,
най ми било малка мома:
двори мете, столи реди -
надява са малка мома
да и дойдат добри гости,
добри гости коледари.
Те минават, заминават,
към момини не погляват.
Мома стои на прозорче -
както стои, люто кълне:
- Бог да убий коледари,
дет минават, заминават,
към момини не погляват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.