65. ДЕВОЙКА РАЗГОВАРЯ
С КОНЯ НА ДОБЪР ЮНАК
Зора са е зазорила
от милнана Влашка земя.
Не е било рана зора,
ам е било добър юнак,
добър юнак с бърза коня.
Конян духа - зора вдига,
пърстен носи - месечинка.
Юнак с конян дума дума:
- Хайде, коньо, да идеме,
дено снощи нощувахме,
тамо има три девойки:
еднана ми постилаше,
другана ми вино точи,
най-малкана кон развида
и със конян дума дума:
- Коньо, коньо, хранян коньо,
главен ли е твой сайбия? -
- Мари машко девойчице,
не е главен, не е женен,
тебе мисли да си земе.
Чувай, мари, не зьомай го,
на вино е баш бекрия,
на ракия баш делия,
изпи та ще, прода та ще.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.