57. НЕВЕСТА, ОМЪЖЕНА НАДАЛЕКО
Станянине, господине!
Що си толко повенала,
повенала, посахнала
и си очи помренила,
като риба отровена,
като вейкя бел босилек?
Дали ти йе от свекръва
или ти е от етръва,
или ти йе либе грозно?
Я невеста отговара:
- Нито ми е от свекръва,
нито ми е от етръва,
нито ми йе либе грозно;
я сам го пременила,
пременила, накьичила,
да си иде за добро госкье,
за добро госкье - коледаре.
Нало сам си отдалеко,
та си имам девет бракя,
девет бракя, стари татко-
ни са дошли, ни сам ошла.
Станянине, господине!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.