48. МАЛКО ДЕТЕ ОВЦИ ПАСЕ
Станянине, господине!
Малко дете овци пасе,
малко-млого деветстотин,
ту распира, ту размамва.
Поведе ги доле поле,
доле поле, бела река,
да ги пои студна вода,
дека моми платно белат,
и невести танкьи кърпи.
Замая се малко дете
у момини бели поли,
та опущи цару просо
и царица ран босильок.
Цар му сака сноп и шиле,
а царица стрък и шиле.
Малко дете отговара:
- Нито давам сноп и шиле,
нито давам стрък и шиле;
я сам дете, толко знаем.
Станянине, господине!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.