445. ДЕВЕР НЕВЕСТА ВОДЕШЕ

Том II: Обредни песни

Девер невеста водеше
у зелените лагове,
на студените кладенци
сос два крондира зелени.
Снашица му се мольеше:
- Деверче, мило, убаво,
далеко ле е водата? -
А деверче й говори:
- Снашице мила, убава,
Не е далеко водата. -
Деверче вода налива,
снашица вода разлива,
а деверче говори:
- Снашице бяла, убава,
не мой ми вода разлива,
зере я скапо купувам -
за сека капка - парица,
за сека чаша - жътица.

 

Дупнишко, сватбена - когато деверът заведе невестата за вода на реката и тя разлива стомните, напълнени от него (СбНУ 8, с. 79-80).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.